Ами защото това, което се случи в океана е гадно и ме разтресе! Детството ми е минало край брега на Черно море и повярвайте ми, всяко топче дзифт, което полепваше по краката ми след почистването на някой кораб, ме дразнеше истински! Като прибавим, че тогава бях малък и топчетата дзифт бяха малки, то сега съм голям и топчетата не са топчета, а цели тонове мърсотия. Искам поне малко да допринеса за това, на някой да му пука за Всичко, случващо се. Дълбоко в себе си съм убеден, че живописта е средство за създаване на красота, но в случая аз протестирам по единствения  възможен за мен начин, а той е като нарисувам това, което чувствам.

            Боите, с които рисуваш също са нефт?

            Да, и точно това ми харесва. Защото само нефтен продукт може в известен смисъл да направи един такъв протест истински. Това не е бунт срещу нефта, това е протест срещу консуматорското общество, което упорито не иска да зареже консумацията на тази богата суровина и я използва за „великото” благо да придвижи задника си от точка А до точка Б.

            Повярвайте ми, един ден тази суровина ще ни е толква нужна, а ние просто ще сме я продухали през ауспусите на нашите подвижни апартаменти.

            Но времето на електромобилите е близо!

            Дано... Защото това, което си представих, когато видях всичкия този нефт да извира от дъното, са хилядите птици, риби, змии, увити една в друга от ужас, а само си представете змия в ужас! Влечугото, което винаги е представлявало нещо ужасно в подсъзнанието ни, сме го докарали до ужас... Ето това вече е живопис, просто тази тема не можах да я отмина. Искам да оставя нещо за поколенията, нещо гротескно. Да покажа силата на човека над природата, неговото желание да ужаси дори това, от което е изпитвал естествен ужас.

            Биха те упрекнали в използване на момента!

            Хич не използвам момента. Искаше ми се този момент да го няма, светът да е едно по - безопасно място, едно по - чисто такова. Да не отваряме темата за Нигерия, където цели акри са залети от петрол, и където светът и пресата са си затворили очите и са си заврели главите в пясъка с едничката цел печалба. И за какво е всичко това - за да се придвижваме, за да летим... В един такъв смисъл ми кипна и - да, използвах момента. Използвах момента на осирането на всичките тези лакомници и нарисувах моя протест.

            Толкова зловещо се разви цялата химическа индустрия по света, че ако вземете човек от началото на 20 век и го спуснете в 21, той ще умре до дни от мръсен въздух. Но първо ще се чуди и мае защо трябва да плаща за водата, която пие. Вероятно такъв човек ще има и протести по отношение на доматите, които яде, на месото, което му се сервира на масата, може би и бирата няма да му е по вкус, но ще я пие, за да превъзмогне изживяното в опиянение!!! Или, о Боже, представете си Рубенс да види съвременните жени, та той би възкликнал за пластичните хирурзи: „Тия ме превъзхождат! Вече не ги рисуват на платно и хартия, направо си ги правят, както им е кеф. Малко силикон, малко ботокс и готово, всички си приличат”.

            А ще отделиш ли средства за почистването на залива?

            Не, естествено. Всичко трябва да бъде платено от този, който е замърсил. А той си има име - Бритиш петролиум или ВР, или както там се наричат. Аз ще почистя неща, за които няма виновни, ще почистя анонимната мърсотия – онази, за която няма виновни. Ще почистя малките топчета нефт под детските ми крака. Или по - точно под детските крака, които сега чистят дзифт от стъпалата си. Ще публикувам всички тези безобразия на сайт така, че да жегва съня на всеки анонимен отровител на природата.

            Бих искал да поговорим и за списанието, което издаваш. Защо го кръсти на себе си?

            Това списание също е някакъв вид протест. То ще излиза на всяка моя изложба в града, в който излагам и ще излиза на езика, на който говорят хората в този град. То се разпространява безплатно и ще представя всяка една моя изложба в бъдеще. Сложил съм си името на списанието, за да бъда на показ, за да може да бъда оплют или възхваляван за всяка позиция, която заемам в него.

            Списанието искам да се оформи като трибуна на свободата, като място, където всеки може да заяви истински проблем, неудобен проблем. Проблем, който други медии биха отхвърлили като неносещ пари и тиражи. Всеки, който има проблем е добре дошъл при тази трибуна. Всеки, който чуства списанието близко като идея, може да рекламира в него. Не е нужно едно нещо да е модно, за да е харесвано. Искам искреността, която създавам с рисуването си, да се прехвърли като чувства и в списанието. Искам всичко да е искрено и чисто.

            Списанието върви със сайт. А и си признавам, че е добър начин да рекламирам събитията си! Съгласете се, че е идиотско един художник да хвърля толкова труд, за да създаде една изложба и после да хвърля два пъти повече труд да покани медия, която да отрази труда му. В известен смисъл ми е по - лесно да стигна до хората със списанието. Не искам да почна да понамирисвам, за да ми обърнат внимание медиите. Нещата вече са такива,  поне за мене. Или, ако трябва да съм честен, всеки се оправя както може, важното е да не вреди на околните! А и винаги съм гледал на каталозите като на нещо мъртво, нещо, което умъртвява картините. Приемете тая моя странност, може  и да греша, но поне на мен така ми действа каталога.

            Как откри Антверпен?

            Доведоха ме Кърт и Надя, собствениците на Грийн кат Галерия. Първата ми изложба беше при тях, следващата може би пак ще е при тях. Уцелих едно странно време, предикризисно. Точно открихме изложбата и Парис Хилтън предложи на сър Пол Макартни да направят дует. В този момент ми светна, че нещо ще стане със света. Нищото предложи на Нещото да направят нещо, това си е световен проблем! Пресата по целия свят отреагира мигновено. Още на следващия ден  на първа страница във всички вестници основното заглавие беше финансовата криза...

            Искаш да кажеш, че Парис Хилтън е виновна за кризата?

            Със сигурност вината й никак не е за пренебрегване. (Смее се). В крайна сметка хората така бяха аздисали, че си я произведоха в чин меркантилна икона. Купон - мангизи, купон - мангизи. Лукс, секс, веселие! То, като се замисля, хич не е зле... (Смее се). Но, за жалост, се получи балон, който гръмна - при това яко. Природата има някаква странна имунна система, която периодично се прочиства от безсмислени идеологии. Древните религии се оказаха силен антисерум за всичко преходно. Свободата, и свободата по някакъв странен начин винаги надделяват над всичко фалшиво! В изкуството нещата стоят по същия начин. Читавото оцелява във времето. На шега, на майтап, но случайни хора, проверени от времето няма.

            Добре, но все пак, какво следва след кризата?

            Ами, какво следва... Ще се спре с всичките тия изкуствени усмивки, хората ще си станат по - близки. Читавото изкуство, което носи заряд и дух, ще се върне на мода. Президентът на Франция ще стане  нормален политик, без антураж от бившите гаджета на Мик Джагър около себе си. Вероятно и Берлускони ще спре да задява българки. (Смее се).

            Като цяло кризите са хубаво нещо за опомнянето на човека! Важното е в нечия глава да не се зароди мисъл за война, че тогава нещата ще са лоши, много лоши. Но, засега като гледам, май войните отминаха. 2012 не ще да е края на света, по - скоро ще е някакъв край за безсмислените хора по света. При наличието на Интернет - място за общуване чрез писане, би трябвало грамотността да избуи! Книгите очаквам отново да се върнат на мода. Ако щете, дори и приказките за вещици около огъня може да се върнат сред хората (Смее се). А новото, което ни предстои, все си мисля, че по някакъв начин е свързано с Космоса. Крайно време е да се отвори за пътувания и авантюри. (Смее се).....