Втора част:

---

Успоредно с моя ускорен курс по френски, татко също ходеше на курсове, но не толкова интензивни. Моите познания за езика галопираха като жребец, а при татко нещата вървяха все едно кръшка от занимания или по-скоро упражнява някакъв вид френска медитация. Всичко се изясни от момента, в който цъфна с един тибетски монах за вечеря, другарче по чин. Усмивката да му имам на този човек. Опитвам се да се сетя за името му, но нямам спомен въобще дали се представи. Беше си с традиционното жълто оранжево облекло, подчертаващо широката му усмивка. Убеден съм, че беше свят човек, който не пиеше алкохол, нито ядеше месо, но за да не ни обиди изяде на мама таскебапа, а начинът, по който отпиваше от червеното вино бе такъв, че се извиняваше с усмивка за всяка отпита глътка, докато накрая съвсем се усмихна.За разлика от моята маймунска история, тази бе история на далечния и близкия изток.

Всичко продължи с едно безкрайно взиране поглед в поглед, като мимиките на лицата ни се меняха от възхита до тайнственост, която излъчваше светлина без каквото и да е напрежение от общуването. Цялата вечеря продължи около три часа, като за това време не помня дали обменихме и дума на масата. Тибетецът стана развеселен, извади най-широката си усмивка и си тръгна по живо, по здраво, благославяйки домът ни на улица „Жак Ловел Тесие“ номер две. Така бяхме облъчени, че си легнахме и заспахме без дори да си кажем лека нощ.

На другата сутрин в моята образователна конюшна имахме за домашно да разкажем история, която сме преживяли в Париж. Даскалът  Леон беше кисел, а това не беше добре, очаквахме всеки момент да излезе и да се върне след час- два, винаги постъпваше така, като го напердашим на шах, но с навъсен поглед започна да изслушва историите ни. Пръв започна Бастърса, който отново разказа историите за костенурките все едно, че ги е видял в река Сена. После Ахмед разказа за това, как е поканил полякинята да идат на кино, но тя му отказала, защото е трябвало да подготви историята си за днес. Дойде и моят ред! Много мислих по въпроса за това, какво да разкажа и реших, че историята с монаха е доста добра. Очевидно все още бях облъчен от него, защото в стаята настъпи гробна тишина. Когато приключих, Ахмед взе думата да разкаже и той духовно преживяване, но не му се получи поради простата причина, че заради пустите пориви, духовното го бе напуснало. Бастърса  смоталеви нещо за триста годишният дух от Реунион, и до там. Докато ръкомахаше като костенурка, се загледах а в очите  на момичето с отхапаната от акула ръка, в тях можеше да се види огромното португалско крайбрежие. Устните й се изкривиха като на риба, търсеща въздух, изхвърлена от антлантическия прибой. Тя понечи да каже нещо, но се спря осъзнавайки, че историята, която трябва да разкаже е свързана с Париж. Звънецът би и историята свърши.

Следващата история е за това, как весело изпратих душата на един готин французин в отвъдното.