Първа част
Каква весела история се сетих за един мой съученик от Реунион, но няма да ви я разкажа щото ще ме обвините в расизъм. :) Айде от мен да мине! :)
Записаха ме на интензивни курсове по френски в Париж през 1989 г., за да мога да продължа средното си образование във френско училище. Влизам за първия учебен ден и заварвам нещо ново за мене. Пълна класна стая с националности. Естествено, преподавателят е френски евреин, който се казваше Леон, поддържаше приликата си с Айнщайн без много усилия, но си го отнасяше на шах непрекъснато от всички народи. Понеже общувахме трудно, много си го мерихме на шахматната дъска в ония години.
В класа ми имаше португалка, на която не помня името, но помня това, че й липсваше част от дясната ръка, отхапана от акула и много красива полякиня, която всички се чудихме как да заговорим. Принципно имах най- големи шансове заради руския, който владеех прилично, но знаех ,че заговоря ли я на руски нещата отиваха по дяволите - и тя като мене беше политически емигрант. Спомням си и Ахмед, едно много готино момче, което си беше ревностен мюсюлманин и който се молеше по три пъти на ден! Като му обърна внимание Ивона/ така се казваше полякинята/, започна да се моли по два, а като ни покани Мари от Венецуела на гости, килимчето му изчезна като с вълшебство и беше заменено от обилно количество гел. Но това не е разказ за всички тия готини екземпляри, това е разказ за моя най-добър приятел от тая тайфа, който се казваше Гост Бастърс. Черен мъник от Реунион, кръстен на Американски филм. Бастърса беше невероятен екземпляр, който с ръкомахане на ръце и смешни мимики се опитваше да ми разкаже историите на всички морски костенурки, които му бяха познати.
Минаха шест месеца и той направи първата крачка за заздравяване на нашето пантомимно приятелство като ме покани на гости да ме запознае със семейството си. Влизам аз в едно тясно пространство около площад „Пигал“, там се намираше и училището ни. И може да си представите какво заварвам. Щастливи мъже и жени, които ме приветстваха все едно се познаваме цял живот. Насядахме около масата и весело, мимики, пантомима - чудна вечер. И аз щастлив, и те щастливи. Дойде момента, в който се уморих и започнах да оглеждам интериора. Злато, сребро и пъстри платове до момента, в който погледа ми фиксира поредица от снимки на цялата им фамилия, сложени прилежно в масивни рамки на стената. Мъниците ме видяха, че фиксирам портретите и започнаха да се сбутват, а имаше за какво. Бяха сложили преди портрета на най-стария от семейството, който се беше поминал, портрет на истинска маймуна /ухилен реунионски маймун в цялата си прелест/ и тук идва най- смешното, как по дяволите да попиташ тези мили хора защо маймуната седи като начало на дългият им род без да говорите общ език. И се почна едно тупане по гърди, пипане на нос и уши, смях гарниран с огромно количество ароматни храни и много, много веселие. Каквото и да напиша повече, ще бъде измислено, затова ще спра тук с тази история.
Във втората част ще ви разкажа какво е да държиш изпит по френски, разказвайки нещо интересно, което ти се е случило от ежедневието във Франция.
Защо Русия „внезапно забеляза“ морския ...
Люти зими през миналия век